Бруцелоза: Подробно за симптомите, лечението и превенцията на зоонозата

Бруцелозата е инфекциозно заболяване с широко разпространение в световен мащаб, което се предава от животни на хора. Причинява се от бактерии от рода Brucella, които имат способността да инфектират различни животински видове и да предизвикат сериозни здравословни проблеми при хората. Болестта засяга предимно лица, работещи в животновъдството, ветеринарната медицина и млечната промишленост, но рискът от заразяване съществува и при консумация на неподходящо обработени хранителни продукти.

Биология и източници на инфекция

Бактериите Brucella са малки, грам-негативни, неспорообразуващи микроорганизми, които могат да оцелеят във външната среда, особено при хладни и влажни условия. Те инфектират предимно домашни животни — кози, овце, крави, свине, както и диви бозайници.

Основните източници на инфекция за човека са:

  • Кървави секрети, плацента, фетални мембрани и други телесни течности на болни животни
  • Мляко и млечни продукти, които не са преминали пастьоризация
  • Замърсена почва и вода
  • Аерозоли, вдишвани по време на работа с животни или лабораторни дейности

Начин на предаване на бруцелозата

Човекът обикновено се заразява чрез:

  • Контакт с наранена кожа или лигавици (очи, нос, уста) при работа с инфектирани животни или продукти
  • Вдишване на заразени аерозоли, особено в животновъдни стопанства и лаборатории
  • Хранене с непастьоризирано мляко или сирене от заразени животни

Заболяването не се предава директно от човек на човек, което намалява риска от епидемии.

Клинична картина: Симптоми и прояви

Бруцелозата има разнообразни симптоми и може да протече остро, подостро или хронично. Типичният инкубационен период е от 1 до 4 седмици, но може да варира и да достигне няколко месеца.

Основни симптоми:

  • Треска: най-често продължителна, с периоди на повишаване и нормализиране (интермитентна)
  • Обща слабост и отпадналост
  • Обилно нощно изпотяване
  • Главоболие, мускулни и ставни болки
  • Загуба на апетит и тегло

Усложнения и локални форми:

  • Артрит и полиартрит: възпаления на ставите, често големите стави като коленете
  • Епидидимит и орхит: възпаление на тестисите при мъжете
  • Плеврит, миокардит и ендокардит: рядко, но сериозно засягане на сърдечната тъкан
  • Невробруцелоза: увреждания на нервната система, като менингит, парализи и когнитивни нарушения
  • Хепатит и спленомегалия: увреждане на черния дроб и уголемяване на далака

Диагностика

Диагностиката на бруцелозата е комплексна и включва:

  • Анамнеза: данни за контакт с животни, професионална експозиция или консумация на непастьоризирани продукти
  • Клинична картина: характерните симптоми
  • Лабораторни тестове: серологични реакции за доказване на антитела срещу Brucella
  • Култивиране: от взети кръвни проби или други биоматериали, което е златен стандарт, но е трудоемко и рисково за лабораторния персонал
  • Молекулярни методи: PCR за откриване на ДНК на бактерията

Лечение

Терапията при бруцелозата е продължителна и изисква комбиниран прием на антибиотици, за да се предотврати хронифициране и рецидиви. Обичайните схеми включват:

  • Доксициклин (обикновено 100 mg два пъти дневно за 6 седмици)
  • Рифампицин (600–900 mg дневно) като добавка към доксициклина
  • При тежки случаи се добавя стрептомицин или гентамицин за първите 2-3 седмици

Важно е лечението да бъде строго спазвано, тъй като непълната терапия може да доведе до хронична бруцелоза, която е трудна за овладяване.

Превенция и контрол

Профилактиката на бруцелозата е свързана с:

  • Добра хигиена при работа с животни и техните продукти
  • Пастьоризация на млечни продукти, за да се унищожат бактериите
  • Ваксинация на животните в животновъдните стопанства (там, където е възможно)
  • Образователни програми за фермери, ветеринари и хора, които се занимават с животновъдство
  • Контрол и обеззаразяване на замърсени обекти
  • Използване на защитни средства — ръкавици, маски, при работа с животни или лабораторен материал

Заключение

Бруцелозата остава значим здравен проблем в много региони по света. Ранната диагностика и адекватната терапия са ключови за успешното лечение и предотвратяване на усложнения. Системното прилагане на превантивни мерки в животновъдството и хранителната индустрия намалява риска от разпространение на болестта.

Отговорното поведение, информираността и спазването на хигиенни стандарти са най-добрият начин да се предпазим от заразяване.