Домашна козметика

Родината на вечерната иглика е Северна Америка, но се среща и в Европа. Растението обича слънчеви места и расте по краищата на пясъчните дюни. Името на растението е свързано с времето, когато цъфти - след залез в периода от юни до октомври. Свещица, нощна свещ, вечерна роза, върболинка, нахткерце, вечерна иглика, лапулка ( Oenothera biennis, Evening primrose ) е диво тревисто растение с яркожълти цветове, които се отварят след залез слънце и умират преди изгрева. На следващата вечер разцъфтяват нови.

Познатите на всички кестенови дървета украсяват не само прочутият Парижки булевард " Шанз-Елизе". Те мога да бъдат видени по цял свят в парковете и в градините. Конският кестен  Aesculus hippocastanum обаче е съвсем различно дърво, наречено кестен заради приликата на короната и цветовете му с понзатият ни дървесен вид от семейство  Faganceae, към което принадлежат дъбът и букът с всички техни разновидности, носещи названието Castanea. Парадоксалното е, че плодовете на дървото конски кестен са отровни за конете както и за хората. Сивите конски кестени съдържат отрова която парализира нервната система, води до повръщане, загуба на координацията, а понякога до спазми и гърчове.

Това уж обикновенно растение, което сме свикнали да използваме предимно за салата и таратор, притежава едни от най-полезните свойства за кожата.  Краставиците се използват от хилядолетия с козметични и лечебни цели. Хората са обработвали кожата на човека със сок от краставиципри обриви, възпаления. Налагали са гнойни рани със смес от начукани семена от краставица, а избелващите и омекотяващите свойства на зеленчука използвали ежедневно като мажели лицата си с прясно изцеден сок от краставица. Със спиртна настойка на вътрешността на краставицата, успешно са лекували акне.

Славата на бръшляна се дължи преди всичко на свойството му да укрепва кръвоносните съдове, да нормализира и тонизира кръвообращението. Освен това важно качество на бръшляна в козметологията се използва и мощната му противовъзпалителна, антибактериална и антецелулитна активност. Заздравява рани и лекува кожни изгарания.

Обикновеният бръшлян ( Hedera helix ) е токсично, вечнозелено увивно растение, което може да живее над 100 години. Среща се като диворастящ вид в цяла европа. Разпространен е също в Кавказ, Иран, Ливан, Северна Африка и на Канарските острови. Бръшлянът расте дори и на височина над 2000 метра над мореското равнище. Цъфти в дребни, обединени в съцветия жълто-зелени цветове.

През 1991г. в Алпите, на границата между Италия и Франция, била открита мумия на човек от епохата на неолита, умрял приблизително 5000години пр.н.е. 

Бронзовият му нож се намирал в ножницата, направена от коприва - това е доказателство, че растението е било познато на хората още от тогава и те са го използвали за изработка на тъкани!

От най-стари времена хората са считали, че копривата лекува болки в ставите и костите, ревматизъм и гръбначни болки. Те разтривали болното място с листа от коприва и правили компреси върху ставите напълнени с растението.

Доказано е, че при силни болки в гърба са удряли хората в тази област със листа от коприва, което е носело моментално облекчение.